Лютцов (тежък крайцер, 1939)

Вижте пояснителната страница за други значения на Лютцов.

---

„Лютцов“ Lützow „Петропавловск“ „Талин“
Буксировката на крайцера „Лютцов“ в СССР, април 1940 г.
Флаг	Германия  СССР
Клас и тип	Тежък крайцер от типа „Адмирал Хипер“
Производител	DeSchiMAG в Бремен, Германия; Балтийски завод в Ленинград, СССР
Служба
Заложен	2 август 1937 г.
Спуснат на вода	1 юли 1939 г.
Влиза в строй	15 август 1941 г.
Изведен от експлоатация	утилизиран през 1959 – 1960 г.
Състояние	извън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост	14 240 t (стандартна); 19 800 t (пълна)
Дължина	212,5 m
Дължина по водолинията	199,5 m
Ширина	21,8 m
Газене	5,9 m 7,2 m (максимално)
Броня	пояс: 40-80–70 mm; траверси: 80 mm; палуба: 30+30 mm; (скосове: 50 mm) кули: 160 – 50 mm; барбети: 80 mm; бойна рубка: 150 – 50 mm
Задвижване	3 парни турбини Deschimag; 9 котела Wagner
Мощност	132 800 к.с. (97 МВт)
Движител	3 гребни винта
Скорост	32 възела (59,26 km/h)
Далечина на плаване	6800 морски мили при 16 възела ход; Запас гориво: 3250 t
Екипаж	1400 – 1600 души
Радиолокационни станции (РЛС)	2 x FuMo27
Кръстен в чест на	барон Адолф фон Лютцов
Въоръжение
Артилерия	4x2 203 mm
Зенитна артилерия	6×2 105 mm; 6x2 37 mm; 10x1 20 mm
Торпедно въоръжение	4x3 533 mm ТА
Самолети	1 катапулт; 3 – 4 хидросамолета
„Лютцов“ в Общомедия

Лютцов (на немски: Lützow) е тежък крайцер на Кригсмарине от времето на Втората световна война. Пети кораб от типа „Адмирал Хипер“.

Заложен през 1937 г., спуснат на вода през 1939 г. През февруари 1940 г. е продаден на Съветския съюз, получава името „Петропавловск“, през август 1941 г. в условно боеготово състояние е включен в състава на ВМФ на СССР, участва в отбраната на Ленинград от немските войски.
През септември 1944 г. е преименуван на „Талин“, през 1953 г. – „Днепр“, през 1956 г. – „ПКЗ-12“. Дострояването така и не е завършено, през 1958 г. корабът е изключен от списъците на съветския флот, а в периода 1959 – 1960 г. е разкомплектован за метал.

История на създаването и особености на конструкцията

През юни 1936 г. е утвърдено започването на строителството на два допълнителни големи крайцера, аналогични на първите три единици от типа „Адмирал Хипер“, но въоръжени с 12 150 mm оръдия. Това е политическа стъпка, целяща да демонстрира стремежа на Германия да спазва рамките на правовото поле на международните морски договори. През юли последва поръчката както на самите кораби, така и на кулите и оръдията за тях.
Конструкцията на основите на кулите на ГК е проектирана съгласно специалното изискване с диаметър, аналогичен на този при 203 mm артустановки на първите три кораба от типа „Хипер“. Особеното изискване означава, че при необходимост може да се проведе бързо превъоръжаване с 203 mm оръдия. Но още през 1937 г. крайцерите, които получават литерните обозначения „К“ и „L“, е решено да се строят като тежки, изначално с 203 mm артилерия.

Строителство

Петият и последен крайцер от типа „Адмирал Хипер“ е заложен на 2 август 1937 г. в корабостроителницата на фирмата DeSchiMAG в Бремен, където вече се строи неговият събрат „Seydlitz“. При построяването си кораба има литерното обозначение „L“, при спускането му на вода, на 1 юли 1939 г., получава името „Лютцов“. Преди това това име (SMS Lützow) в германския флот носи линейният крайцер от типа „Дерфлингер“, загинал в хода на Ютландското сражение, на 31 май 1916 г. Двата кораба са наречени в чест на Адолф фон Лютцов – немския национален герой, барон, оглавил партизанската война в тила на войските на Наполеон, окупирали Германия.

След спускането на кораба на вода неговото довършване се забавя, причината за това е дефицитът на работна сила и някои проблеми в германската промишленост. В частност, с големи задръжки постъпват лопатките за турбините, което забавя поставянето на всички главни механизми.

След сключването на Пакта за ненападение между Германия и СССР, на 23 август 1939 г., се активизира военнотехническото сътрудничество между двете страни. СССР доставя на Германия много суровини и продоволствия, а насреща желае да получи образци от най-новата военна техника. На 11 февруари 1940 г. крайцерът „Лютцов“, бидейки в недостроен вид (корабът е завършен до горната палуба, има част от надстройките и мостика, а също двете долни кули на главния калибър с оръдия, поставени само на носовата от тях), е продаден на Съветския съюз за 104 милиона райхсмарки. Крайцерът, получил обозначението „проект 53“, от 15 април до 31 май е отбуксиран в Ленинград, в Балтийския завод. Заедно с крайцера пристига инженерна делегация от Германия за продължаване на работите. Обаче във връзка с планиращата се война със СССР Германия не желае да усилва своя бъдещ противник и затова всячески забавя доставката на основните комплектуващи. През пролетта на 1941 г. Й. В. Сталин дава поръчение на председателя на Комитета по отбрана при СНК на СССР К. Е. Ворошилов и на неговото доверено лице, инженера-капитан 3-ти ранг Василий Семьонович Грачев, да осигурят доставката на комплектуващи за крайцера до състояние на боеготовност. С тази цел в Берлин е изпратена мисия под ръководството на Грачев. Особеност в работата на мисията е невъзможността да се използват официалните канали. Необходимо е използването на лични връзки. В резултат на работата на мисията Германия доставя за крайцера системите за управление на артилерийската стрелба. Към началото на Великата отечествена война корабът се намира в 70% готовност.

Велика отечествена война

На 15 август 1941 г. на „Петропавловск“ е издигнат военноморският флаг и той влиза в състава на съветския флот (в условно боеготово състояние, а всъщност корабът продължава да си остава недовършен). Командир – капитан 2-ри ранг Александър Ванифатиев. В началото на юли 1941 г. от екипаж са сформирани две роти моряци, които са изпртаени на сухопътния фронт.

С приближаването на линията на фронта към Ленинград крайцерът използва поставените на него 4 203-мм оръдия по брегови цели.

На 7 септември 1941 г. „Петропавловск“ за първи път открива артилерийски огън по немските войски, които се приближават към Ленинград. Артилеристите не спират обстрела над врага в течение на 11 денонощия.

На 11 септември 1941 г., по време на бойна стрелба, на 22-я изстрел взрив на снаряда в канала на ствола разкъсва лявото оръдие на кула A. Не е известно точно, каква може да е причината за това: заводски брак или диверсия от страна на Третия райх.

На 17 септември 1941 г. корабът влиза в пряк дуел с немската артилерия – между него и немските батареи на южния бряг на Финския залив вече има само 3 километра. Той получава 53 попадения на снаряди, от тях над 20 са 210 мм. Един от снарядите попада в корпуса и вади от строя единственият източник на електроенергия на крайцера – генераторно помещение №3. Корабът е принуден да прекрати огъня.

Всичко за периода от 7 септември до 17 септември 1941 г. крайцерът дава 676 изстрела и губи 40 души от екипажа: 10 убити и 30 ранени.

На 17 септември крайцерът, поради приета от пробойна на корпуса задбордна вода, се накренява на левия борд и ляга на грунта. Оръдията му са консервирани, приборите за управление на огъня са свалени, личният състав е преведен в морската пехота или на други кораби. На крайцера оставен само караул.

През пролетта на 1942 г. е прието решение да се свали кораба от грунта, да се ремонтира и отново да се пусне в ход неговата артилерия. От началото на юни на кораба започват работи. На 10 септември е възстановена водонепроницаемостта на корпуса на кораба.

На 15 септември крайцерът е обстрелян със 150-мм оръдия, но получава само няколко малки повреди. В нощта на 17 септември 1942 г., тайно за противника, корабът е отбуксиран нагоре по Нева при завода № 189 за възстановяване. Там е проведен ремонтът: заварени са пробойните, възстановени са основните, спомагателните механизми, пожарната, водоотливната и осушителната системи на кораба.

На 30 декември 1942 г. практически напълно е възстановена боеспособността на кораба и той отново е включен в отбранителната система на Ленинград. На същия ден неговата артилерия възобновява огъня по немските войски.

От 14 до 21 януари 1944 г. крайцерът взема активно участие в Красноселско-Ропшинската настъпателна операция. Корабът води огън по позициите на Вермахта на Воронья гора, по комуникациите му при Красное Село, по наблюдателните и командните пунктове на противника в Киргоф. Всичко в тази операция артилеристите на кораба провеждат 31 артилерийски стрелби и изстрелват 1 036 снаряда. Последните залпове, на пределна дистанция, са произведени на 23 януари.

На 1 септември 1944 г. „Петропавловск“ е преименуван на „Талин“.

В хода на войната крайцерът използва поставените на него четири 203 mm оръдия по брегови цели. На 17 септември 1941 г. е потопен, получавайки за няколко часа 53 попадения на снаряди, от тях над 20 – 210 mm. За избягване на пълното потопяване корабът е закаран на плитчина. На 4 април 1942 г. получава пряко попадение от авиобомба. На 17 септември 1942 г. е изваден и отбуксиран нагоре по Нева за възстановяване. На 1 септември 1944 г. „Петропавловск“ е преименуван на „Талин“.

След войната

След края на войната е взето решение да се дострои корабът чрез използване на възли и детайли от повредения Seydlitz.

През лятото на 1945 г. корабът е отбуксиран в завод №189 за последващо дострояване.

Разгледани са множество проекти за дострояването на крайцера, а на 23 декември 1949 г. е издадено разпореждане за дострояването на крайцера според проекта 83К, но това така и не е изпълнено.

Поради високата цена за дострояването (191 млн. рубли) и необходимостта от отказване от 1 кораб от типа „Свердлов“ е взето решение да се дострои кораба като учебен крайцер, което също така не е изпълнено.

На 12 януари 1949 г. корабът е прекласифициран на лек крайцер.

На 11 март 1953 г. корабът е прекласифициран на несамоходен учебен кораб и е преименуван на „Днепр“. А на 27 декември 1956 г. е преформиран в плаващата казарма „ПКЗ-112“.

Със заповед от 4 април 1958 г. корабът е изключен от списъците на флота и в течение на периода 1959 – 1960 г. е разрязан за метал в завода „Вторчермет“.

Литература

• Кофман В. Тяжелые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ – Москва, 1996
• Кофман В. Л. Принцы Кригсмарине. Тяжёлые крейсера Третьего рейха – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2008. – 128 с. ISBN 978-5-699-31051-7.
• Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1910 – 2005. – Минск: Харвест, 2007. – ISBN 5-17-030194-4
• Патянин С. В., Дашьян А. В. и др. Крейсера Второй мировой. Охотники и защитники – М.: Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2007. – ISBN 5-699-19130-5
• Патянин С. В. Часть 1 // Корабли Второй мировой войны. ВМС Германии. – „Моделист-Конструктор“. – („Морская Коллекция“, № 8, 2005).
• Грейс Я. Артиллеристы крейсера „Петропавловск“. // Военно-исторический журнал. – 1970. – № 11. – С.66 – 69.
• Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1922 – 1946. – Annapolis, Maryland, U.S.A.: Naval Institute Press, 1996.

Външни препратки

• PRINZ EUGEN heavy cruisers (1940) ((en))
• Тяжёлые крейсера типа „Адмирал Хиппер“ ((ru))
• В Общомедия има медийни файлове относно Лютцов (тежък крайцер, 1939)

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lützow (1939) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​